неделя, 12 юли 2015 г.

247 000




 Хакуна-матата! "Защо тъй сериозно?!" - ще запита неповторимо изграденият образ на Жокер от чашата на снимката, който каквото и да си говорим беше най-добрата роля на покойния Леджър, а според мен и най-добрият образ на злодей в киното. Превъзхождан единствено от вълка в "Ну, погоди!", може би. Или от Ципрас. Мотивация, средствата за постигането на целта и това невероятно червило на Max Factor, N 8a, liquid ruby, ако не се лъжа. Любимото ми! А как ми ходи с черна рокля - същинска Мортиша. 

Продължава...

сряда, 3 септември 2014 г.

Преславски "емигрира"


 Здравейте, другари, другарки, авери, аверки и непознати люде!
Знам, че отдавна не сме се срещали в "Преславското поле". Причините са различни - може би основната е, че моментата ми липса на вдъхновение се превърна в константен мързел.
Затова идвам да споделя, че "бягам", че се местя на удно друго местенце, което, както може би се досещате от снимката, е строго специализирано. Става въпрос за проект, който взех присърце от около година и до момента събирах впечатления, за да мога да го оповестя.   Може да го последвате, кликвайки на изречението-линк. За какво става въпрос? В този сайт ще дегустирам различни напитки, предимно уиски, но не само. Освен него обичам качествения ром, джин, водка, коняк, арманяк, ликьори и т.н. Ще обсъждам и актуални новини и събития, свързани с качествените напитки, но основната идея на сайта е да бъде "тестови полигон", на който ще изпробвам напитки от близо и далеч. Бих се радвал ако се засечем там и ако намерет идеята за интересна, и полезна. Линкът отвежда на едно магическо място, в което към момента съм приготвил 40 статии, а в режим на изготвяне са още поне 20 /без да броим наближаващия уискифест, който несъмнено е събитие, на което ще присъствам/. Ако някой от вас прояви интерес и би желал да хареса страницата на Whiskeytemple във Фейсбук, или в Гугъл плюс, ще има тази възможност. 
Това е засега. Беше ми приятно да комуникирам с вас. Би ми било приятно да пренесем "връзката си" на едно "друго ниво". Наздраве! Cheers! Slainte! :)  


Продължава...

събота, 15 септември 2012 г.

Емотикони с биберони




Седя си в някакво заведение /не е някакво, уж квалитетно, но от крайните маси лъха на върла модерна простащина от провинциален тип, за която допринасят гелосаните селяндури/ и около мене няма място къде меча си да забиеш. С една дума – „фул”. Пия по никое време, навярно джин с тоник и няколко бучки лед, налети директно от умивалника. Сам съм. „Сложил” съм и вече популярната маска, наречена „phoneface” /това един приятел ми го каза, чул ли го е, измислил ли го е нямам идея/ и преглеждам поредната голотия из нета, когато от очите ми бликва неистова жега. Усещам, че горят като горски масив. Докато ги разтърквах дори ми се стори, че от очните ми недра пада черен прах, досущ като онзи от печките. Търкам, мигам, кокоря се. По-горе ви излъгах. Поръчах си джин, но почти не го докосвам и не защото съм светец, а заради тъпия екран, към който съм извил врат. Прегърбен момък, мърдащ безспирно пръстта си по безконечната „Горила”. Дори не забелязвам, че по „точката” от заведението звучи оня плъхоподобен изпълнител, дето напоследък е много „честен”, а преди години сигурно не е спирал да сваля семпли от сайтовете за „колективно пазаруване”. И докато търкам успявам да си центрирам главата към масата отсреща. На нея стоят няколко жени, с много, ама много къси поли, педя и кутре макс. Едната не спира да се опипва по ханша, явно за да провери дали действително я носи и постоянно я намества, придърпвайки края ѝ към колената, без да съзнава, че така открива все повече хълма. Другата оживено разказва случка и на всяко просто изречение си пипа косата – ту я разрошва, ту я изглажда. В паузите дърпа почти крадешком от чашата със задължителното за случая фрапе. Става ми интересно и започвам да се взирам, търсейки „извора на живота”. По принцип съм от културните воайори и ако видя момиче с V-образно деколте се старая да не примлясквам издайнически, още по-малко да издавам нечленоразделни звуци. Единствено бегъл поглед, два, три или повече /тогава за каква беглост става въпрос/ и леко отмятане на шлифера. Гледам ги и постепенно осъзнавам, че не са жени, по дяволите, не са и момичета. Не, не са травестити. След няколко секунди адаптация към дневната светлина забелязвам краката им. Краката издават /често и миришат/. По тях съдя, че девойките всъщност са някакви заблудени момиченца – пубери, подражаващи на популярните музикални разпоретини, нахвърляли един тон грим по детските си още лица. Мамка му, толкова ли съм старомоден?! Възможно ли е здравомислещ родител да позволи на детето си да се облече като някоя долнопробна проститутка?! Погнусен съм. От себе си, от тях, от телефона си, от топлия вече джин. Къде изчезна детството??? Къде потъна ... „Силвестър, Силвестър, колко пъти съм ти казвал да не играеш с най-новата си бяла рокля в пясъчника? Какво ще кажем на мама Тодор?”  Обърнах се. На масата зад мен стоеше фино епилиран господин /?!?/, с лак в бледо екрю /това пък откъде го знам/, който жестикулираше нервно пред лицето на споменатия вече Силвестър, който за мое учудване и донякъде радост не бе дете, а въздебело куче, натъпкано в детска момичешка рокля. Животното приличаше на възглавница, а крайниците му висяха като   пискюли. А роклята, роклята бе снежно бяла като в реклама на Мистър леля Мария Пропърова ...
Наздраве и добре дошли …          

Продължава...

сряда, 30 март 2011 г.

Хипитата те правят значим...

сн. Интернет
  "Бах маа`му, кой гуляму!", респ. ако си "слънчев" по етнос само "Ба - ма - му ", щото голямото там липсва. Не ми се иска, още повече не искам да кажа, т.е. да говоря за размерЪ /сещате се, или не, излезе някакво проучване наскоро, че БГ мъжИете сме били освен "фИеШън" и много надарствено настроени към /"гърците, дори когато [умират звезди] носят дарове [позлати]"/ нежните, демек, били сме "яки то[у]палки" с цели 15 цяло и няколко на ум ["... и по тъмните усои на притихналата горест.."].  След като излязох от скобните неволи да продължа по магистралата 69... Размерът е ясен - панталонът е тя[е]сен... Ли[х]куй народе... Взех да набирам скорост и ако скоро ме изгубите не се косете, косете още орете... От билюк време не бях хващал станцията на приказливостта и сега като че ли съм във [ъв-то е за блогозвуко-приличие] ритъм. Да охладя реактора за персек... следва звучна глътка ... и да обриша морно чело... Та, за хипитата... Карат те да се чувстваш голем и голям едновременно. А ето и рецептата за това... Значи, [паразитно малко, но не е грях за анатемосване, отче Висарио.е]. "Средната - мое средно или ваше средно"?!? , продължавам от "значи-то", седя си най-непоколебимо като някой нудист само по чорап и ми се приисква да си направя един сандвич , /"никаква храна за тебе, обсебен от зли духове, грешнико/, ми се прислуша нещо олддаскалско, от преди рождението ми. По принцип си се радвам и на модерните музикални ансамбълчета, но сега си потърсих нещо "хипско". Цък тук - цък там и взех да се филмирам... Моля да не ми звъните на егн-то, филмирането се дължи само на умственото ми състояние, но не и на забранени или високоалкохолни акцизни примеси. И тук открих, че хипитата те правят значим... Мчи, как тъй?! Ей тъй, на. Избрах една две песни, и докато си пишех с някакви странни блудственици - фенове на Sum 41 от по света и у нас, ги качих - песните, на ЛИЧНАТА СИ СТРАНИЦА у Сураттефтер, казано "честно всичко" - фейсбук. Досега не си бях дал сметка как е възможно нещо толкова миниатюрно като "lick" - бутона да ме ощастливи... Нали съм си елементарен, дори рудиментарен, се възгордях, че си имам лична страница, с личен профил във ФБ, факт, възприеман от константната консистенция като даденост, и реших да ви споделя, източника на прозрението ми - малко хипи-хипопотамски песни. Клик по-долу ...
сн. Интернет
ИИИИИИИИИИИиииииииииииииииии

Ако статията ви е харесала, моля, гласувайте за нея в Топблог и Свежо. На ваше разположение са и бутоните на Фейсбук, "Харесва ми и Share". Разгледайте и други статии с подобно съдържание като разгледате и "Подобните статии". Ако този блог ви е харесал може да използвате RSS хранилката. Благодаря!

Продължава...

понеделник, 7 март 2011 г.

X.O.


...конякът се прави единствено в областта "Коняк", сещаш се...ей т`ва, дето ти се плацика в чашата, не е коняк, а е "Бренди" или може би "пенди"...хихихи...
(Къде изчезнаха добрите стари кръчми, в които можеше да се напиеш без някоя повлекана, или по-лошо - някой "лев", да те налази?! И точно на него ще се падне едрогърда "мислителка"?!?!)
- Слушай, ама ти изобщо не ме отразяваш, изскрибучи русото същество, втренчила в него големите си като Юпитер очи. По-големи единствено май бяха само простотиите й, следвани от изкокналите извън карираната ризка гърди.
- Виж, днес ми е кофти четвъртък, така че ... 
- Чакай, чакай, това беше някакъв виц, нали? Дето на един му умряла тъщата и ...
- Да, виц е! Да, конякът го правят франчулята и да, днес е вторник. Чакам някого. Ти не си лошо девойче, но си навлязла в личното ми пространство като третия Антихрист, а това не ми харесва. При други обстоятелства бих ИМ обърнал повечко внимание, но сега имам уговорка. Не ме мисли за грубиян или нещо от сорта, но мястото е запазено за друг човек. Разбираш ме, а?
В същия момент вратата на клуба се отвори и заедно с хладния въздух вътре нахлу и приятния аромат на Шанел. На входа стоеше жена, облечена с червен, прилепнал плътно по тялото й тоалет. Високите токчета повдигаха седалището , а бавната грациозна походка издаваше сексуален апетит, сходен с онзи на разгонените тигрици. Тя леко повдигна ръка за поздрав, усмихна се и зачака триумфално реакциите на околните. 
- Не ме карай да бъда груб, не е сега времето и мястото - каза той почти шепнейки. Преглътна сухо, стана от стола, погледна изпитателно русокосата "нахалница" и се запъти към жената на входа.   
Бяха се запознали в някакъв чат, един негов колега му беше споменал, че в този чат върлуват най-ненаситните мръсници и там ще може да забрави поне за малко раздялата със съпругата си. Уговорката беше за 19.00, но той  пристигна час по рано, за да събере кураж, който барманът редовно допълваше. Почти веднага до него се появи русокосата, която не спря да му говори близо час. през цялото време подмяташе някаква хартийка...
Когато се върнаха на масата другата си беше заминала. На мястото й се търкаляше единствено смачкано топче хартия...
Сега компанията му се струваше далеч по-приятна, може би и брендито му беше повлияло. Разговорът вървеше, а с него и закачливите подмятания...И двамата знаеха защо са тук - не за да обсъждат аграрното стопанство в Ботсуана. Топчето хартия продължи своето пътешествие в ръцете и на новата гостенка, която ту го разгъваше, ту пак го стискаше. Около 21.00 той плати, подаде палтото на жената до него и леко я прегърна през кръста. Отвори вратата, извика такси и двамата поеха към нейното жилище. На масата остана само развитата хартия. Въпреки пътя, който тя беше "пропътувала" все още можеше да се прочете написаното - "Твой е!".
Таксито спря пред адреса и двамата влязоха във входа. Сградата беше някакъв хотел - на рецепцията нямаше никой.  Тя притисна тялото си към него. Сега вече усещаше аромата й. Той понечи да пъхне ръката си под роклята, но тя бързо се отдръпна и се качи в асансьора. 
- Идваш ли?
Лека усмивка обходи лицето му. Няколко мига по-късно заигравката се пренесе между етажите...
Апартаментът й беше затъмнен. Все по-силно усещаше ароматът на Шанел...
- Не издържам...
- Чакай, имам  изненада...Затвори очи. Няма да я развалиш, нали?
Разумът бе загубил битката с желанието и той се подчини. Около очите си усети меко кадифе, пропито с познатия аромат. 
- Не говори - каза тя и постави пръст на устните му. С ловкостта на акробат  разкопча ципа на панталона му...
- Изчакай още само момент и после ще ме имаш...
От тъмнината изплува силуета на блондинката. Бавно се приближи към тях. - Мой е! - прошепна тя.
Червеният тоалет бавно отстъпи място на блондинката. Спря се на входа и погледна към възбудената двойка. Лека усмивка премина през красивото й лице. Бавно затвори вратата и излезе...
Вечерта премина незабравимо. И двамата се наслаждаваха един на друг. Разбира се, изживяването бе особено - превръзката на очите, неизвестността и аромата на Шанел превърнаха тягосно започналата вечер в сексуален пир.
На сутринта той се събуди. Беше сам в стаята. Компания му правеше единствено аромата на Шанел... 


Ако статията ви е харесала, моля, гласувайте за нея в Топблог и Свежо. На ваше разположение са и бутоните на Фейсбук, "Харесва ми и Share". Разгледайте и други статии с подобно съдържание като разгледате и "Подобните статии". Ако този блог ви е харесал може да използвате RSS хранилката. Благодаря!

Продължава...

събота, 5 февруари 2011 г.

I command u to dance, блогарю!


Блогарки и блогари,
братя, сестри и друга рода,
с ретроактивно действие искам да приветствам блогаря Ламот  за неговия юбилеен четвъртофевруарски празничен ден!
По този повод на населението бяха отпуснати още телевизори, локум и халва, с която да почетат лидера!
Съвсем скромно, блогарю Ламот, искам да ви поздравя със следващото изпълнение на вокална - локалната формация!  

 

  
Ако статията ви е харесала, моля, гласувайте за нея в Топблог и Свежо. На ваше разположение са и бутоните на Фейсбук, "Харесва ми и Share". Разгледайте и други статии с подобно съдържание като разгледате и "Подобните статии". Ако този блог ви е харесал може да използвате RSS хранилката. Благодаря!

Продължава...
 

©2009vlpreslavski | by TNB